fallback

Онова специално място в ада*

От самото си зачатие Brexit е в ръцете на политици, загрижени единствено за кариерата си, смело говорещи безсмислици и разчитащи друг да носи отговорността

15:47 | 13.03.19 г. 17
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

КОНСТАНТИН ТОМОВ

Вероятно най-убедителният и обобщаващ символ на хаоса около Brexit бе един човечец, собственик на цветарски бизнес, интервюиран от британска телевизия в последните дни на февруари. Ако наистина се стигне до излизането на Великобритания от ЕС без търговско споразумение, това ще наложи въвеждането на митнически контрол в Дувър и останалите пристанища на източния бряг. 

В момента трафикът е до такава степен интензивен, че дори проверката да отнема минималните 30-40 секунди на камион, това ще образува няколкодневни опашки. Ако това стане, оплаква се споменатият човечец, разчитащ на ежедневни доставки от Холандия, той ще трябва да затвори бизнеса и да продаде къщата си. Как гласувахте на референдума, го пита репортерът. Гласувах за Brexit, отговаря човекът. Не помислихте ли за последствията, пита репортерът. Не, изобщо не мислехме, че може да има последствия, отговаря човекът.

Злощатстният цветар едва ли може да бъде обвиняван. Неговото отношение към най-важното решение за страната му от десетилетия насам е съвсем идентично с това на политиците, които измислиха, проведоха и спечелиха въпросния референдум. Ако последните две години наистина доказаха нещо, то е, че никой от поддържниците на Brexit не е имал дори смътна представа как ще се случи той и какви ефекти ще предизвика. Изказването на президента на Европейския съвет Доналд Туск, че в ада имало специално отделено място за онези, които настояваха за Brexit „без дори най-бегла идея как да го проведат безопасно“, предизвика небивало възмущение след мнозинството в британския парламент. Но то изглежда съвсем точно наблюдение. Или, както се обърна една от проевропейските депутатки към мнозинството, „от истината боли, нали, господа?“. 

Преувеличено и манипулативно ще е да кажем, че Великобритания само ще страда от раздялата с ЕС. Като всеки друг процес, и този има плюсове и минуси. Да не говорим, че дори светилата на макроикономиката не могат да предвидят всички последващи ефекти. Вероятно има сценарии, при които британците дори биха спечелили. Но никой не знае какви са тези сценарии – особено хората, които би трябвало да ги приложат. От самото си зараждане до очертаващата се печална развръзка Brexit бе в ръцете на политици, загрижени изцяло за собствената си партийна кариера, смело говорещи измишльотини и до един разчитащи някой друг да поеме отговорността вместо тях.

Вече дори в властта в Лондон няма илюзии, че подготвяният от нея Brexit ще е катастрофа. Националната банка на Англия твърди, че само за последните две години след референдума всяко домакинство в страната е обедняло средно с 900 лири годишно. Евентуален Brexit без сделка ще свие Брутния вътрешен продукт с 9.3 на сто – което вече ще e не само британска трагедия, но и достатъчно сериозен фактор за предизвикване на глобална рецесия. Учени от германския университет „Лайбниц“ пресметнаха, че раздяла без споразумение ще коства 600 000 работни места по цял свят, от които 100 000 – в самата Германия. Така че злорадството, с което повечето европейци наблюдават объркването на Острова, не е много основателно.

Самото правителство на Тереза Мей най-сетне публикува един доклад в края на февруари, разглеждащ ефектите от Brexit без споразумение. Според него поне 200 000 британски компании не са подготвени изобщо за такъв вариант; за други 240 000 той ще навлече допълнителни разходи в размер на 13 милиарда лири (15 млрд. евро). Правителството очаква недостиг на храни заради вероятното паническо презапасяване, а също и поскъпване на онези стоки, които са основно внос от ЕС. Докладът предупреждава също за големи опашки на граничния и митническия контрол. Това е същото правителство, което две години бодро уверяваше британците, че има изготвени детайлни оценки за въздействието на Brexit (после секретарят Дейвид Дейвис си призна, че си ги е измислил и такива оценки всъщност няма); че „държим всички карти и можем да избираме пътя си“ (според държавния секретар за околната среда и храните Майкъл Гоув); и че „споразумението за свободна търговия, което трябва да сключим, би трябвало да е едно от най-лесните в човешката история“ (според секретаря за външната търговия Лиъм Фокс).

Привържениците на Brexit обещаваха бързи търговски договори с основните партньори – САЩ, Китай и Япония. Но Япония сключи търговско споразумение… с ЕС. А в началото на март търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър съвсем категорично заяви, че ще очаква Великобритания да отстъпи от европейските ограничения за американски храни, включително генномодифицирани, и освен това да се ангажира да не манипулира курса на валутата си, за да получи споразумение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:38 | 13.09.22 г.
fallback